Половин ден отпуск за преглед, забрана на райския газ и по-добра храна в болниците – какво предвиждат промените в Закона за здравето

Народното събрание прие на първо четене мащабен пакет от промени в Закона за здравето, които засягат пряко ежедневието на милиони работещи българи, родителите на непълнолетни деца и пациентите в болниците. Два от общо пет внесени законопроекта получиха одобрение – единият от Лъчезар Иванов (ГЕРБ-СДС), подкрепен от 161 депутати, а другият от Васил Пандов (ПП-ДБ), подкрепен от 122 народни представители. Предстои второ четене, при което текстовете ще бъдат окончателно прецизирани.

Може би най-осезаемата за работещите хора промяна е въвеждането на право на платен отпуск до 4 часа веднъж годишно за явяване на задължителен профилактичен преглед при личния лекар. Целта е ясна – да се премахне една от основните причини хората да пропускат прегледите си: липсата на свободно време в работния ден. Заедно с това в електронното здравно досие на всеки гражданин ще бъде създаден профилактичен календар, съобразен с индивидуалното здравословно състояние. Направленията за специалист ще се генерират автоматизирано, а личният лекар ще може да ги коригира. Гражданите с електронен достъп до досиетата си ще получават електронна покана за предстоящ преглед, а останалите – писмо от Националната здравноосигурителна каса.

Втората голяма група промени е насочена срещу нелегалното разпространение на райски газ (диазотен оксид). Законопроектът на ГЕРБ-СДС предвижда криминализиране на продажбата на райски газ извън медицинските и хранителните цели – нарушителите ще се наказват с до 5 години затвор и глоба до 5 000 лв., а при особено големи количества – от 2 до 5 години затвор и до 10 000 лв. глоба. Забранява се и шофирането след употреба на райски газ. Увеличават се и глобите за родители, които не придружават малолетните си деца след 20:00 ч., и непълнолетните – след 22:00 ч. в заведения за хранене и развлечения. Управителите на такива обекти също ще носят по-висока отговорност, ако допускат непридружени деца на територията си.

Трета важна стъпка е задължението на министъра на здравеопазването да издаде специална наредба за вида, количеството и качеството на храната в болниците. Към момента няма ясни нормативни стандарти за болничната храна, което на практика означава, че качеството варира значително между различните лечебни заведения. Новата наредба следва да гарантира нормативно определени критерии, така че всеки пациент да получава адекватно хранене по време на лечението си.

Остналите три законопроекта – за уеднаквяване на режима на яслените групи (МЕЧ), за дигитализация на ТЕЛК (Божидар Божанов, ПП-ДБ) и за подобряване на условията в психиатричните заведения (Стела Николова, ПП-ДБ) – бяха отхвърлени от мнозинството, макар да предизвикаха сериозни дебати. На практика приетите промени обхващат три конкретни области: превенция (профилактичен календар и отпуск за преглед), безопасност (строги мерки срещу райския газ и по-добра защита на непълнолетните) и качество на болничната грижа (стандарти за храната). Ако бъдат окончателно гласувани, тези промени ще засегнат практически всеки български гражданин – от работещите, които ще получат законово право да отидат на преглед, до пациентите в болниците, за които грижата ще бъде по-регулирана.