Доколко е нормиран ненормираният работен ден?

Наскоро започнах нова работа и се оказа, че крайните срокове са все по-често явление, а за обичайното ни работно време в офиса не успяваме да се справим с тях. По този повод работодателят ми въведе т.нар. „ненормиран работен ден” и нареди да оставаме в офиса и след изтичането на работния ден, за да довършваме задачите си. Вече съм чувала за извънредния труд, който е по-скъпо платен, но такъв ли е трудът и при този вид работно време?

Защо се налага тази организация на труда?

„Ненормираността” на работното време обикновено е свързана с особения характер и естеството на работата, която извършвам. Специфичните условия на работа могат да налагат да изпълнявам част от задълженията си и след изтичане на нормално установеното работно време.

• Типичният пример е по-голямото натоварване при счетоводното приключване на месеца или на годината.
• Сходно е и положението със следователите, на които се налага да извършат оглед, претърсване или други неотложни действия в неопределено отнапред време, за да не изтърват горещите следи. Те от своя страна са държавни служители и заемат длъжността си не по силата на трудов договор като мен, а по силата на административен акт. Въпреки разликата във възникването на трудовото им правоотношение, ненормираният работен ден може да касае и държавните служители.

Принципът е един и същ – организацията на работното време се прилага за длъжности и процеси, при които се знае, че в определени дни обемът на работа налага да се работи повече от обичайното, но не е възможно да се предвиди точен график за служителите.

Ако се чудиш, дали работодателят ти има право да установява ненормиран работен ден в офиса, то може би ще ти е интересно да научиш повече за правата си на работа изобщо. Един от начините да направиш това е да се запишеш за нашия курс, посветен специално на темата “Правата ми като служител”.

Как трябва да се случва съгласно изискванията на закона?

Да наложи тази нова организация е изцяло във властта на работодателя ми. Той има право сам да прецени как ще се отрази прекъсването на работния процес with изтичането на работния ден. Ако спирането ще бъде неблагоприятно за дейността, той може да въведе ненормирано работно време за някои или за всички служители. Въпреки че е негово право, то също е ограничено от някои правила на Кодекса на труда.

• За да е законосъобразно, работодателят ми трябва да съгласува действията си с представителите на синдикалните организации, както и с лицата, които представляват нас - работниците и служителите, ако във фирмата има такива. За съжаление е достатъчно и само мнението, той няма задължение да постигне съгласие.

• Дори и със съгласието на работниците и служителите, ненормираният работен ден не е позволен при тези, които работят при намалено работно време - непълнолетни, лица, работещи при специфични условия и др.

• Освен останалите почивки, с които разполагам през деня, задължително работодателят трябва да ми предостави още една такава, не по-кратка от 15 минути, след изтичането на нормалното ми работно време.

• Важно! Правото ми на минимална междудневна (12 часа) и седмична (която обичайно е 48 часа) почивка, която трябва да е непрекъсната, не трябва да бъде нарушавано. Така например ако приключа работа в 22:00 часа, на следващия ден мога да отида в офиса след 10:00. Т.е. „ненормиран работен ден” не означава „неограничен” във времето.

След като спази тези правила работодателят ми може да състави и приеме със заповед списък на длъжностите, за които ще се прилага ненормиран работен ден. Не е необходимо да изготвяме споразумение за промяна на трудовото правоотношение. Моето работно време отново е определено по същия начин, както и за останалите служители – 8-часов работен ден при 5-дневна работна седмица. Но от този момент, когато е необходимо, аз съм длъжна да изпълнявам трудовите си задължения и след изтичането на редовното ми работното време и за мен това няма да бъде извънреден труд.

А какви са ползите за мен?

Това, което ме стимулира да остана в офиса, освен лоялността ми към работодателя, е правото ми на допълнителен платен годишен отпуск. Иначе казано, за положения допълнителен труд няма да получа по-голямо възнаграждение, но ще бъда компенсирана с още няколко дни годишен отпуск – най – малко 5 дни. По-голям размер на допълнителния отпуск може да бъде уговорен в колективния трудов договор, както и между мен и работодателя ми. Но няма законово изискване положените часове труд извън редовното работно време да отговарят на броя на дните допълнителен отпуск за ненормирано работно време.

НО! В случай, че се наложи да се трудя в почивни или празнични дни все пак имам право на допълнително възнаграждение. Неговият размер ще се определя по правилата за заплащане на извънреден труд. А това означава най-малко с увеличение 75%– за работа през почивните дни и с увеличение 100%– за работа през дните на официалните празници.

Когато работодателят ми прецени, че необходимостта от полагане на труд и след изтичането на работното време е отпаднала, отново ще изключи длъжностите от списъка. С това ще се възобнови и нормалният работен процес.

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Кодекс на труда (изм. и доп. ДВ. бр.61 от 25 Юли 2014г.)

чл. 137 – относно намаленото работно време;

чл. 139а – относно уредбата на ненормирания работен ден;

чл. 152 – относно междудневната почивка;

чл. 153 – относно седмичната почивка;

чл. 156 – относно допълнителния платен годишен отпуск;

чл. 262 – относно заплащането на извънредния труд;

[/toggle][/toggles]