Ограничаване/лишаване от родителски права

Ограничаването и лишаването от родителски права са съдебни мерки за защита на детето. Те се използват при предвидените в Семейния кодекс основания и според конкретния риск. Обикновено разногласие между родители или лошите отношения помежду им сами по себе си не са достатъчни.

Кога съдът може да ограничи родителските права?

Когато поведението на родител създава опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд може да постави условия за упражняване на определени права или да ги отнеме и да възложи осъществяването им на друго лице. При необходимост може да промени местоживеенето на детето или да постанови настаняване извън семейството.

Ограничаване е възможно и когато продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини правят родителя неспособен да упражнява правата си. Решаващи са действителната невъзможност и нуждите на детето. Диагноза, увреждане или работа в чужбина не водят автоматично до ограничаване.

Кога е възможно лишаване от родителски права?

Член 132 от Семейния кодекс предвижда две основания:

• Особено тежки случаи на опасност за детето по чл. 131, ал. 1.
• Когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

При второто основание липсата на грижи и липсата на издръжка трябва да са налице заедно и да са трайни и неоправдани. Неплатена отделна вноска или временно отсъствие не доказват сами по себе си всички законови предпоставки. Съдът изследва и причините, включително дали другият родител е препятствал контактите.

Лишаването от права се различава от предоставянето на упражняването на родителските права на единия родител след раздяла. При обичайния спор за местоживеене, грижи и контакти се прилагат правилата за уреждане на отношенията между родителите и детето.

Кой може да започне делото?

Производство могат да поискат другият родител, прокурорът или дирекция „Социално подпомагане“. Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето. Друг близък може да подаде сигнал до органите за закрила или прокуратурата, но не придобива само поради родството право да предяви този иск.

В делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане“ и родителят, чиито права се засягат, освен ако той не се яви без уважителна причина. Събират се доказателства за грижите, издръжката, условията на живот, риска и отношенията с детето.

Дете, навършило 10 години, по правило се изслушва, освен ако това би навредило на интересите му. По-малко дете също може да бъде изслушано според развитието му. Мнението на детето се съобразява с възрастта и зрелостта му и не прехвърля върху него отговорността да реши спора.

Как се защитава детето, докато делото продължава?

Съдът може да определи привременни мерки в интерес на детето след становище на дирекция „Социално подпомагане“. Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменено от същия съд.

При непосредствена опасност се търси спешно съдействие на телефон 112 и от органите за закрила на детето. При домашно насилие е възможна и защита по специалния закон; не е нужно първо да приключи дело за родителските права.

Какви са последиците?

Съдебното решение определя обхвата на ограничението или лишаването. Когато няма друг родител или отглеждането при него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и настаняване извън семейството.

Задължението за издръжка остава. При лишаване от родителски права, както и при ограничаване чрез настаняване извън семейството, съдът определя издръжката, ако още не е присъдена. Биологичната и правната връзка родител–дете не се заличава само поради тази мярка.

Съдът се произнася и по личните отношения между родителя и детето. Лишаването не означава автоматична абсолютна забрана за всякакъв контакт. Когато е необходимо за защита на детето, контактите могат да се осъществяват на определено място, в присъствие на определено лице или в защитена среда под надзор на психолог или социален работник.

Възможно ли е възстановяване?

При промяна на обстоятелствата съдът може да измени наложените мерки. Лишеният родител може да поиска възстановяване на правата си, ако основанието за лишаването е отпаднало. Възстановяването не настъпва автоматично с изтичане на време или с еднократно плащане на издръжка — необходимо е съдебно решение след преценка на актуалните обстоятелства.