Донорството позволява органи, тъкани или клетки да бъдат използвани за лечение на друг човек. Мога да бъда донор приживе или след смъртта си, но условията са различни. Желанието да помогна трябва да бъде съчетано с медицинска оценка и спазване на законовите гаранции за донора и получателя.
Трансплантацията се извършва, когато други методи на лечение са по-малко ефективни или неприложими. Необходими са изследвания за безопасност и съвместимост, а дейността се осъществява само от лечебни заведения, които имат право да я извършват.
Органите, тъканите и клетките не могат да се продават. Забранени са предлагането и приемането на материална облага за даряването им, както и рекламата с такава цел. Жив донор на орган може да получи единствено допустимата компенсация за свързаните с донорството разходи и загуба на доходи. Това не е цена на органа.
За жив донор на орган се изисква пълнолетие и дееспособност. Не се допуска вземане на орган от дете или от поставено под запрещение лице. При спазване на медицинските условия могат да се вземат един от чифтните органи, например бъбрек, или част от самовъзстановяващ се орган, например черен дроб. Законът допуска и вземане на матка при специалните му предпоставки.
Изследванията трябва да установят необходимото състояние на органите, съвместимостта и риска от предаване на инфекции. Вземането не трябва да представлява опасност за живота на донора. Това не означава, че операцията е без всякакъв медицински риск — рисковете трябва да бъдат обяснени и оценени индивидуално.
По общия ред получателят може да бъде мой съпруг или роднина по права линия, както и по съребрена линия до четвърта степен включително. В този кръг попадат например родители, деца, баби и дядовци, братя и сестри, племенници и първи братовчеди. Родството се доказва с официални документи. При осиновяване ограничението за изтичане на поне три години се отнася до случая, в който получателят е осиновителят.
По изключение е необходимо разрешение на Етичната комисия по трансплантация, включително когато:
Само приятелство или лично обещание не са достатъчни, за да се заобиколят ограниченията за живо органно донорство.
Преди да реша, лекар, който не участва в екипа за вземане или присаждане, трябва да ми обясни правата, процедурите и мерките за безопасност. Физическото и психическото ми здраве се установяват от комисия от най-малко трима лекари извън тези екипи.
За даряване на орган давам писмено съгласие с нотариална заверка. Заверката се извършва от нотариус в района на лечебното заведение, което ще извърши вземането. Мога да оттегля съгласието по всяко време преди вземането на органа. Никой няма право да ме принуждава да продължа процедурата.
Първата стъпка е разговор с екипа, който лекува нуждаещия се, и с оторизирания трансплантационен център. Екипът преценява медицинската възможност, необходимите документи и дали е нужно разрешение на Етичната комисия.
Възможно е да искам да даря орган на допустим по закона близък, но да сме биологично несъвместими. При друга двойка може да има същия проблем, а донорът от всяка двойка да е съвместим с получателя от другата. Законът допуска такава размяна на донори чрез организираната процедура за кръстосано донорство.
Изискват се съответните съгласия, разрешение на Етичната комисия, включване на двете двойки в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и определяне на получателите от агенцията по медицинските критерии. Трябва да са изминали най-малко два месеца от включването на всички участници в регистъра. Вземането от двамата донори се извършва едновременно; законът изисква едновременност и при присаждането на двамата получатели. Частна уговорка между семейства не замества тази процедура.
Те не са напълно еднакви с правилата за органите. По чл. 27а от закона хемопоетични стволови клетки и костен мозък могат да се вземат от дееспособен пълнолетен донор независимо от родството с получателя, след писмено информирано съгласие.
При деца законът допуска само изрично предвидените случаи и специална защита. За самовъзстановяващи се тъкани по чл. 27 са необходими близък получател от посочения кръг, липса на подходящ пълнолетен донор, животоспасяващ характер на лечението, вписване на получателя в регистъра и разрешение на Етичната комисия, както и нотариално заверено съгласие на родителите, настойника или попечителя.
За стволови клетки и костен мозък от малолетни и непълнолетни има отделни правила в чл. 27а: за съгласието на детето според възрастта, на родителите или законния представител, за родството и за разрешението на Етичната комисия. Затова условията за даряване на бъбрек не трябва да се прилагат механично към костния мозък или клетките.
Първо смъртта трябва да бъде установена по медицинските критерии и определения ред. При необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък и запазена сърдечна дейност тя се установява от комисия от трима лекари. Те не могат да участват в екипите за вземане и присаждане. Мозъчната смърт е различна от кома.
Не всеки починал човек и не всеки негов орган са подходящи за донорство. Преценяват се медицинското състояние, безопасността, съвместимостта и правилата за определяне на получателя.
В България се прилага съгласие по подразбиране със законови гаранции: проверява се дали приживе съм изразил писмено несъгласие, а предвидените в закона близки трябва да бъдат уведомени. При заявен приживе писмен отказ вземането е недопустимо.
Чл. 21 изисква задължително уведомяване и липса на представен писмен отказ в разумно кратък срок. Правото да се заяви отказ се упражнява в следната поредност:
Следователно липсата на вписан личен отказ не означава, че органите могат да се вземат без процедурата за уведомяване. За починало лице под 18 години или поставено под запрещение се изисква изрично писмено съгласие на родителите, настойника или попечителя. Не се допуска вземане от лице с неустановена самоличност.
Ако желая да бъда донор след смъртта си, мога предварително да обсъдя това с близките си и да им обясня решението си. Донорската карта е начин да изразя волята си, но не отменя медицинските проверки и законовите условия.
Дееспособен български гражданин, както и чужденец с предвиденото в закона продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, може да подаде писмена декларация за отказ. Тя може да обхваща всички или определени органи, тъкани и клетки.
Декларацията по утвърдения образец се подписва пред общопрактикуващия лекар. Той вписва несъгласието в здравноосигурителната книжка и уведомява РЗИ, която предава информацията на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за служебния регистър.
Ако нямам здравно осигуряване, правата ми са прекъснати или нямам избран личен лекар, подавам декларацията в два екземпляра в общината по постоянния си адрес. Единият остава за мен, а другият се изпраща на агенцията. Информация за вписването и документите има в услуга № 1093 на ИАМН.
Законът предвижда Министерството на здравеопазването да възстановява разходите на лечебните заведения за органните трансплантации и свързаните дейности за донора и получателя при установения ред. Трансплантацията е и сред медицинските услуги, предоставяни на българските граждани извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по чл. 82 от Закона за здравето.
Конкретното покритие, последващото лечение, лекарствата и евентуално лечение в чужбина се уреждат по съответните процедури. Лекарствата за състояния след трансплантация се заплащат от НЗОК по реда на здравноосигурителното законодателство. Преди процедурата следва да получа от лечебното заведение яснота кои дейности са финансирани и как се възстановяват допустимите разходи.
Основните правила са в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, чл. 4–6, 16 и 18–29.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026
