Всеки ден се сблъсквате с тях — в гарата, в пощата, в болницата или когато плащате сметката за вода. Публичните предприятия са компании, в които държавата е собственик или съсобственик. Говорим за БДЖ, Булгартрансгаз, Български пощи, ВиК дружествата, държавните болници, летищата и още десетки организации. Те работят с пари на данъкоплатците и услугите им засягат живота на милиони хора.
Точно защото са толкова важни, тяхното управление трябва да бъде прозрачно и честно. Когато директор на такова предприятие злоупотребява с положението си или когато служители нарушават правилата, последиците са за сметка на всички — по-лоши услуги, по-високи цени, похарчени без смисъл обществени средства.
С Постановление № 44, обнародвано в Държавен вестник на 17 април 2026 г., Министерският съвет въведе нови задължителни правила, с които да се ограничи корупцията в тези предприятия. Промените влизат в сила веднага и засягат всяко публично предприятие в страната.
Може би най-видимата промяна е появата на нова длъжност — служител по почтеността. Звучи необичайно, но идеята е проста: всяко публично предприятие вече трябва да определи конкретен човек, чиято задача е да следи дали всички в организацията спазват правилата за почтено поведение.
Тази роля се дава на независим член на управителния орган — тоест на някой, който не зависи пряко от директора и не може да бъде лесно натискан. Ако в предприятието няма такъв независим член, се назначава отделен служител, който трябва да отговаря на строги изисквания за квалификация и репутация.
Представете си го като вътрешен наблюдател, чиято единствена задача е да пази честността в организацията. Той не е следовател и не издава присъди — но проверява, анализира и докладва. Всички в предприятието — от директора до обикновения служител — са длъжни да му съдействат и да му предоставят информацията, която поиска.
Поне веднъж годишно служителят по почтеността прави цялостен преглед на цялото предприятие и изготвя подробен доклад. Прегледът не е формален — законът изрично казва какво трябва да се включи в него.
Докладът се предава на управителния орган в рамките на 7 дни след изготвянето му. Така ръководството не може да твърди, че не е знаело за проблемите.
Новите правила въвеждат два вида индивидуални проверки на служителите, особено на тези в ръководни позиции.
Преди назначаването — всеки кандидат за ръководна длъжност в публично предприятие преминава проверка за почтеност, преди да бъде назначен. Изискванията за квалификация, опит, добра репутация и почтеност стават задължителна част от конкурсите и процедурите по наемане. Освен това кандидатът подписва декларация, че е запознат с Кодекса за етично поведение и се задължава да го спазва. Без такава декларация — без назначение.
По време на мандата — ако се появи основателна причина за притеснение, служителят по почтеността може да извърши текуща проверка на конкретно лице. Това може да стане до два пъти годишно за един и същи човек. Важно уточнение: анонимни сигнали не се разглеждат — всяко оплакване трябва да идва от идентифицирано лице.
Конкретен пример: ако директорът на регионална ВиК компания е обвинен от колега, че раздава поръчки на фирми, свързани с роднини, служителят по почтеността може да открие проверка, да прегледа документите и да изготви доклад с констатации.
Важно е да се знае, че проверките не са произволни и проверяваните хора разполагат с ясно гарантирани права. Законът изрично ги описва, за да не се превърне механизмът в инструмент за лично преследване.
Всеки, когото проверяват, има право да:
Ако сигналът е подаден от друг служител, неговото или нейното име се пази в тайна. Когато сигналът попада под Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, се прилагат допълнителни гаранции за защита на подателя.
Одитният комитет е орган, който съществува в по-големите публични предприятия и се занимава с финансов контрол и вътрешен одит. До момента работата му беше насочена предимно към финансите. С новите правила задълженията му се разширяват — комитетът вече изрично трябва да оценява и корупционния риск.
Това означава, че редовно трябва да се анализира кои области на дейността на предприятието са изложени на риск от злоупотреби — обществени поръчки, наемане на персонал, сключване на договори с доставчици. Там, където рискът е по-висок, контролът трябва да е по-строг.
Всяко по-голямо публично предприятие вече публикува годишен отчет. До момента той съдържаше основно финансова информация. Новите правила задължават предприятията да включват и информация за антикорупционните мерки — дали системата за управление на корупционния риск работи, дали Кодексът за етично поведение се спазва и какви резултати е постигнало предприятието в тази сфера.
Това е важно за обикновените граждани: вие ще можете да видите в публичния отчет на например регионалната болница или ВиК дружеството дали те реално прилагат антикорупционните мерки, или само ги декларират на хартия. Прозрачността се увеличава — информацията вече не е само за счетоводителите.
Постановлението влезе в сила на 17 април 2026 г. Предвиден е и преходен период от три месеца, в рамките на който всички членове на управителни органи и служители на публичните предприятия трябва да подпишат декларации, че са запознати с правилата за почтено поведение и се задължават да ги спазват.
Три месеца може да изглеждат малко, но изискването е ясно — декларацията е условие, не пожелание. Предприятията, които не изпълнят задълженията си навреме, ще бъдат в нарушение на закона.
Агенцията за публичните предприятия и контрол ще получава информация от всяко предприятие, което е разработило собствен ред за проверките. Така централният орган ще следи дали новите правила се прилагат на практика, а не остават само на хартия.
Ако използвате услугите на публично предприятие — а почти всеки от нас го прави — тези промени ви засягат пряко. По-строгият контрол върху ръководителите и служителите в тези компании би трябвало да доведе до по-малко злоупотреби, по-честно разходване на обществените средства и в крайна сметка — до по-добри услуги.
Въвеждането на независим служител по почтеността, задължителните проверки и разширената прозрачност в отчетите са конкретни стъпки в правилната посока. Разбира се, законите действат само когато се прилагат — гражданите имат право да следят публичните отчети на предприятията и да искат отчетност.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
