Мой близък е в тежка психична криза и отказва лечение. Диагнозата или отказът сами по себе си не дават право на семейството да го настани насила. Задължителното настаняване и лечение е допустимо само при законовите предпоставки и със съдебна защита на пациента.
Чл. 155 от Закона за здравето обхваща лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2: със сериозно нарушение на психичните функции или трайна психична увреда, както и определените в закона интелектуални увреждания и деменции. Не всяко психично затруднение попада в тази процедура.
Необходимо е и поради заболяването да съществува предвидената в чл. 155 опасност от извършване на престъпление, представляващо опасност за близките, околните или обществото, или сериозно застрашаване на здравето на лицето. Конкретната опасност се установява с доказателства; не се предполага само от диагнозата.
Оценката се извършва по медицинските и законовите правила. Тя не може да се основава само на семейни или професионални конфликти или на прекарано в миналото психично разстройство. Настойничеството и попечителството не отменят съдебната процедура.
При пряка и непосредствена опасност за живота или здравето търся спешна помощ на 112. Описвам конкретното поведение, местонахождението и опасността. Спешната психиатрична помощ е отделна от производството за продължително задължително лечение. Липсата на епикриза или предварително съдебно решение не е причина да отлагам повикването при спешност.
След овладяване на спешното състояние ръководителят на лечебното заведение може при условията на чл. 154 да разпореди временно настаняване до 24 часа и незабавно уведомява близките. По изключение районен съдия може еднократно да продължи срока с не повече от 48 часа. За необходимото задължително лечение се внася мотивирано искане до съда със становище на психиатър.
Искането се прави от прокурора, а в специалния случай след спешно настаняване — и от ръководителя на лечебното заведение. Близкият може да подаде сигнал до прокуратурата с конкретни факти, медицински документи, данни за инциденти и свидетели. Самото родство не го прави орган, който може да разпореди лечение.
Компетентен е районният съд по настоящия адрес на лицето, а в случаите по чл. 154 — съдът по местонахождението на лечебното заведение.
По общия ред съдът изпраща препис от искането и лицето има седем дни за възражение и доказателства. Делото се разглежда в открито заседание в 14-дневен срок от постъпването на искането. При съдебно разрешено продължаване на спешното настаняване законът предвижда незабавно разглеждане и специален ред на връчване.
Участието на защитник, психиатър и прокурор е задължително. Лицето трябва да бъде изслушано лично. Когато здравето не позволява явяване, съдът трябва да придобие непосредствено впечатление за състоянието му.
При установените от закона основания съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза и определя дали да е амбулаторна или стационарна. Срокът е до 14 дни, с възможност за еднократно изключително удължаване до още 10 дни. По време на експертизата не се провежда лечение без информирано съгласие, освен при спешни състояния.
Експертизата не е сама по себе си окончателно решение за задължително лечение. Съдът оценява всички доказателства и определя необходимостта, срока, лечебното заведение и формата на лечението — амбулаторна или стационарна.
Съдът отделно преценява способността на лицето да изразява информирано съгласие. Ако установи липса на такава способност, назначава лице от близките. При конфликт на интереси или липса на близки се определя представител по реда на чл. 162, ал. 3. Не може автоматично да се приеме, че всеки пациент с психично разстройство е неспособен да взема решения.
Определението за назначаване на експертиза или прекратяване на делото се обжалва в тридневен срок. Жалбата спира експертизата, освен ако съдът постанови друго.
Решението за задължително настаняване и лечение може да се обжалва от заинтересованите лица в седемдневен срок от постановяването му. Окръжният съд се произнася в седемдневен срок с окончателно решение. Обжалването спира изпълнението, освен ако първата или въззивната инстанция разпореди друго.
Лечението се прекратява при изтичане на определения срок или с решение на компетентния районен съд. На всеки три месеца съдът служебно проверява дали да го продължи или прекрати въз основа на представена от лечебното заведение експертиза. При по-ранно отпадане на основанията прекратяване може да поискат лицето, прокурорът или ръководителят на заведението.
Изпълнението се организира от лечебното заведение и при необходимост със съдействие на МВР. Семейството не получава самостоятелно право да задържа или принудително лекува пациента.
Закон за здравето — чл. 146–165. Принудителните медицински мерки в наказателно производство са отделен правен режим.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
2.10.2026
