Когато виждам насилие, сериозно пренебрегване или друга опасност за дете, не е нужно сам да доказвам престъпление, за да потърся помощ. Дете е всяко лице под 18 години. Сигналът трябва да стигне бързо до орган, който може да провери случая и да предприеме закрила.
При непосредствена опасност за живота или здравето, извършващо се насилие, тежко нараняване или изчезнало дете се обаждам на 112. Давам точния адрес или местоположение, описвам опасността и следвам указанията. За изчезнало дете няма изискване да изчакам 24 часа — издирването се предприема незабавно.
Ако е възможно без допълнителен риск, оставам с детето на безопасно място до идването на помощ. Не влизам в опасна конфронтация с предполагаемия извършител и не предупреждавам човек, ако това може да изложи детето на ново насилие или да попречи на защитата му.
Контакти на териториалните структури са публикувани на Агенцията за социално подпомагане, а информация за линията и сигналите — на Държавната агенция за закрила на детето. При спешност не чакам отговор на електронно писмо.
Да. Чл. 7 от Закона за закрила на детето задължава всеки, който узнае, че дете се нуждае от закрила, незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, ДАЗД или МВР. Задължението важи и когато информацията е получена във връзка с професията или дейността на лицето, включително при професионална тайна.
Не е нужно да имам роднинска връзка с детето или разрешение на родителя. Мога да съобщя наблюдаваните факти и съмнения, като ясно различа лично видяното от информация, получена от друг човек. За неизпълнение на задължението законът предвижда санкция.
Сигналът може да е устен или писмен, включително по телефон или електронен път. Посочвам, доколкото са ми известни:
Не отлагам сигнал само защото не знам името или точния адрес. При писмено подаване пазя копие и входящ номер. Ако се опасявам от отмъщение, казвам това и обсъждам с органа защитата на данните и безопасността си. Не разчитам на безусловна гаранция, че самоличността ми никога няма да стане известна в последващо производство.
По правило анонимни сигнали не се разглеждат, но има изключения за насилие над дете и по преценка на директора на дирекцията. Посочването на надежден контакт улеснява проверката.
Изслушвам спокойно, без обвинения и без да внушавам отговори. Казвам, че е правилно да потърси помощ и че не е виновно за насилието. Не го разпитвам многократно и не го карам да повтаря подробности пред различни хора. Не обещавам пълна тайна, когато е нужно да уведомя органите, а обяснявам, че ще потърся хора, които могат да го защитят.
Не публикувам имена, снимки, адреси или интимни подробности в социалните мрежи. Ако има онлайн посегателство, запазвам адреси на страници, потребителски имена и наличната кореспонденция за органите. Не разпространявам незаконни изображения на деца като „доказателство“.
Социалните работници оценяват риска и нуждите. Подкрепата може да включва консултиране, социални услуги, работа с родителите и други мерки в семейна среда. Сигналът не води автоматично до извеждане на детето. Бедността сама по себе си не е основание за разделяне на семейството.
Настаняване извън семейството се допуска при законовите основания и с оглед най-добрия интерес на детето. При необходимост директорът на дирекцията може да предприеме временно административно настаняване, а съдът се произнася по настаняването. Спешната полицейска закрила е за срок до 48 часа и е различна от трайна мярка за отглеждане.
Ако рискът продължава или има нови обстоятелства, подавам допълнителна информация. При непосредствена опасност отново търся 112, независимо че вече съм изпратил сигнал.
Правна основа: чл. 2, 7, 11а, 23–28 и 37–42 от Закона за закрила на детето; чл. 9–10 от правилника за прилагането му.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
3.10.2026
